Фамилията Романови: царското семейство, което не заслужаваше злата си участ
На днешната дата през 1918 година в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург е разстреляно от болшевиките цялото семейство на последния съветски император и цар Николай II, с чието физическо изтребление символично е " комплициран край " на самодържавието в Русия и на династията Романови, управлявала страната през последните три века. Нека си напомним историята за края на една прокълната фамилия.
Годината е 1918 г. и Русия е разкъсвана от вътрешно напрежение. Паралелно с това вървят стачки, а на фронта (Русия взе участие в Първата международна война) нещата не наподобяват по-добре.
Николай II ръководи от 1894 до насилствената си абдикация през 1917 г.
Неговото ръководство е белязано от много обществени и политически несъгласия, две революции (1905-1907 година и 1917 г.), война с Япония и Първата международна война.
Руският император е заставен да се отхвърли от престола по време на Февруарската революция през 1917 година. След революцията царят Николай II Романов и цялото му семейство са сложени под домакински арест в двореца „ Царско село “ край Санкт Петербург.
Няколко месеца по-късно, през август, са преместени в Тоболск, Урал. През април 1918 година следва ново пренасяне, този път в Екатеринбург, Урал. Краят на фамилията и тяхната свита е тук, в Ипатиевата къща.
В мазето на къщата в нощта на 16 против 17 юли 1918 година е разстреляно цялото царско семейство, дружно с прислугата. Спорът за отговорността кой е отговорен за всеобщата екзекуция на царското семейство и последвалото изгаряне на труповете продължава в Русия.
Умират всички: някогашният цар Николай Александрович (тогава на 50 години), брачната половинка му Александра Фьодоровна (тогава на 46 години), децата им Олга (на 22 години), Татяна (на 21 години), Мария (на 19 години), Анастасия (на 17 години), Алексей (на 13 години), както и 4 души от свитата им – доктор, готвач дворянин, велможа прислужник полковник, както и камериерка дворянка.
Сред аргументите за разстрела руските управляващи са посочвали скрит план за освобождение на някогашния цар от монархистите, които наближават региона, в който се намира фамилията. По спомените обаче на участници в интервенцията по ликвидацията на Романови този скрит план в действителност е провокация, проведена от уралските болшевики за да получат съображение за убийството.
Големият хороскоп за ЛЯТО 2023! Какво ще се случи на всяка зодия На фокус
Яков Юровски е един от основните участници в убийството.
Бележки оповестяват, че откакто се подвига димът от изстрелите, те откриват, че патроните са рикоширали от корсетите на две или три от великите княгини. Те ги доубиват. Палачите по-късно схващат, че това се дължи на обстоятелството, че бижутата и диамантите на фамилията са пришити в корсетите, с цел да ги скрият от похитителите. Корсетите служат като броня срещу патроните.
Екзекуцията се прави без правосъден развой. Телата им са обезобразени, с цел да не бъдат разпознати и по-късно са хвърлени в общ гроб и залети с киселина.
Макар да е мъчно да се повярва, съветската общност не е мощно разчувствана от новината за убийството на царя. Николай II не е изключително известен измежду съветските жители. Според историците след рухването на монархията управляващите получават доста писма от обществеността с искане той да бъде погубен. Единствената явна реакция идва от водача на православната черква – патриарх Тихон, който осъжда убийството.
Останките им са открити през 1991 година, разпознати с ДНК анализ и заровени с държавни почести през 1998 година Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката щерка, Анастасия, съумява да се избави. Но телата им са открити през 2007 година и са разпознати.
Много преди този разбор обаче се появява слух, че Анастасия е жива.
След 1920 година голям брой дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се назовават Анастасия Романова. Предполагаемото бягство на Анастасия и нейното вероятно оцеляване е една от най-популярните исторически митове на 20 век, за която са основани много книги и филми. Най-малко 10 дами настояват, че са Анастасия, разказвайки разнообразни истории за това по какъв начин оцеляват. Ана Андерсън, най-известната от тях, се появява обществено за първи път сред 1920 и 1922 година Тя твърди, че е избавена от съчувствен надзирател, който видя, че към момента диша и се смилява над нея.
Когато Андерсън умира през 1984 година е изработен ДНК разбор, който удостоверява, че тя няма нищо общо с царското семейство.
През 2007 година, когато са открити последните две тела, излиза наяве, че няма оживели от царското семейство. Ипатиевата къща е разрушена през 70-те години, само че през 2003 година на нейно място е издигнат православен храм - " Храм върху кръвта ".
Делото е отворено отначало през 2015 година по искане на Руската православна черква, която желае да се удостовери идентичността на останките от царското семейство. През 2000 година членовете на фамилията и техните прислужници са оповестени за мъченици от Руската православна черква.
Въпреки подозренията на съветската черква, идентичността на останките е доказана от редица проби, извършени от началото на 1990-те години в Русия и в чужбина. Според следователя Владимир Соловьов, който дава отговор за случая, един от тестванията включва кръвна проба от брачна половинка на кралица Елизабет II, херцогът на Единбург. Оказва се, че той е отдалечен родственик на кралица Александра Фьодоровна.
Друга доктрина за ориста на Романови обаче продължава да вълнува обществеността и тя гласи, че разстрелът е бил инсцениран, изтезанието фалшифицирана, а всички членове на семейството са били преоблечени, с цел да не ги разпознаят и изведени от териториите на Русия. Поддръжниците на тезата настояват, че царското семейство е живяло дълги години след 17 юли 1918 година като част от догатките стигат до там, че престолонаследникът Алексей и сестра му Анастасия са живели в България в казанлъшкото с. Габарево. Нещо повече - костите на руснаците са били изследвани през 1995 година от антрополога проф. Йордан Йорданов от Българска академия на науките.
Тази информация, несъмнено, не е доказана, само че едно е несъмнено - каквото да е сполетяло цар Николай II, брачната половинка му и 5-те им деца, то е било извънредно тежко и нечовешко, изключително за почтените дъщери и наследник на монарха. Още при започване на 20 век благосъстоянието на семейството се е оценявало на сумата от легендарните 45 милиарда $, до момента в който към днешна дата, в случай че фамилията имаше наследници, те щяха да имат над 300 милиарда $.
Историята на последните членове от съветската царска династия още веднъж бе екранизирана през 2019 - този път в документално-биографичен сериал на Netflix, който носи името " The Last Czars ". В нея по-детайлно се наблюдават взаимоотношенията на царя с неговите доближени в двореца, които довеждат до края на монархическото ръководство в Русия.
Годината е 1918 г. и Русия е разкъсвана от вътрешно напрежение. Паралелно с това вървят стачки, а на фронта (Русия взе участие в Първата международна война) нещата не наподобяват по-добре.
Николай II ръководи от 1894 до насилствената си абдикация през 1917 г.
Неговото ръководство е белязано от много обществени и политически несъгласия, две революции (1905-1907 година и 1917 г.), война с Япония и Първата международна война.
Руският император е заставен да се отхвърли от престола по време на Февруарската революция през 1917 година. След революцията царят Николай II Романов и цялото му семейство са сложени под домакински арест в двореца „ Царско село “ край Санкт Петербург.
Няколко месеца по-късно, през август, са преместени в Тоболск, Урал. През април 1918 година следва ново пренасяне, този път в Екатеринбург, Урал. Краят на фамилията и тяхната свита е тук, в Ипатиевата къща.
В мазето на къщата в нощта на 16 против 17 юли 1918 година е разстреляно цялото царско семейство, дружно с прислугата. Спорът за отговорността кой е отговорен за всеобщата екзекуция на царското семейство и последвалото изгаряне на труповете продължава в Русия.
Умират всички: някогашният цар Николай Александрович (тогава на 50 години), брачната половинка му Александра Фьодоровна (тогава на 46 години), децата им Олга (на 22 години), Татяна (на 21 години), Мария (на 19 години), Анастасия (на 17 години), Алексей (на 13 години), както и 4 души от свитата им – доктор, готвач дворянин, велможа прислужник полковник, както и камериерка дворянка.
Сред аргументите за разстрела руските управляващи са посочвали скрит план за освобождение на някогашния цар от монархистите, които наближават региона, в който се намира фамилията. По спомените обаче на участници в интервенцията по ликвидацията на Романови този скрит план в действителност е провокация, проведена от уралските болшевики за да получат съображение за убийството.
Големият хороскоп за ЛЯТО 2023! Какво ще се случи на всяка зодия На фокус Яков Юровски е един от основните участници в убийството.
Бележки оповестяват, че откакто се подвига димът от изстрелите, те откриват, че патроните са рикоширали от корсетите на две или три от великите княгини. Те ги доубиват. Палачите по-късно схващат, че това се дължи на обстоятелството, че бижутата и диамантите на фамилията са пришити в корсетите, с цел да ги скрият от похитителите. Корсетите служат като броня срещу патроните.
Екзекуцията се прави без правосъден развой. Телата им са обезобразени, с цел да не бъдат разпознати и по-късно са хвърлени в общ гроб и залети с киселина.
Макар да е мъчно да се повярва, съветската общност не е мощно разчувствана от новината за убийството на царя. Николай II не е изключително известен измежду съветските жители. Според историците след рухването на монархията управляващите получават доста писма от обществеността с искане той да бъде погубен. Единствената явна реакция идва от водача на православната черква – патриарх Тихон, който осъжда убийството.
Останките им са открити през 1991 година, разпознати с ДНК анализ и заровени с държавни почести през 1998 година Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката щерка, Анастасия, съумява да се избави. Но телата им са открити през 2007 година и са разпознати.
Много преди този разбор обаче се появява слух, че Анастасия е жива.
След 1920 година голям брой дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се назовават Анастасия Романова. Предполагаемото бягство на Анастасия и нейното вероятно оцеляване е една от най-популярните исторически митове на 20 век, за която са основани много книги и филми. Най-малко 10 дами настояват, че са Анастасия, разказвайки разнообразни истории за това по какъв начин оцеляват. Ана Андерсън, най-известната от тях, се появява обществено за първи път сред 1920 и 1922 година Тя твърди, че е избавена от съчувствен надзирател, който видя, че към момента диша и се смилява над нея.
Когато Андерсън умира през 1984 година е изработен ДНК разбор, който удостоверява, че тя няма нищо общо с царското семейство.
През 2007 година, когато са открити последните две тела, излиза наяве, че няма оживели от царското семейство. Ипатиевата къща е разрушена през 70-те години, само че през 2003 година на нейно място е издигнат православен храм - " Храм върху кръвта ".
Делото е отворено отначало през 2015 година по искане на Руската православна черква, която желае да се удостовери идентичността на останките от царското семейство. През 2000 година членовете на фамилията и техните прислужници са оповестени за мъченици от Руската православна черква.
Въпреки подозренията на съветската черква, идентичността на останките е доказана от редица проби, извършени от началото на 1990-те години в Русия и в чужбина. Според следователя Владимир Соловьов, който дава отговор за случая, един от тестванията включва кръвна проба от брачна половинка на кралица Елизабет II, херцогът на Единбург. Оказва се, че той е отдалечен родственик на кралица Александра Фьодоровна.
Друга доктрина за ориста на Романови обаче продължава да вълнува обществеността и тя гласи, че разстрелът е бил инсцениран, изтезанието фалшифицирана, а всички членове на семейството са били преоблечени, с цел да не ги разпознаят и изведени от териториите на Русия. Поддръжниците на тезата настояват, че царското семейство е живяло дълги години след 17 юли 1918 година като част от догатките стигат до там, че престолонаследникът Алексей и сестра му Анастасия са живели в България в казанлъшкото с. Габарево. Нещо повече - костите на руснаците са били изследвани през 1995 година от антрополога проф. Йордан Йорданов от Българска академия на науките.
Тази информация, несъмнено, не е доказана, само че едно е несъмнено - каквото да е сполетяло цар Николай II, брачната половинка му и 5-те им деца, то е било извънредно тежко и нечовешко, изключително за почтените дъщери и наследник на монарха. Още при започване на 20 век благосъстоянието на семейството се е оценявало на сумата от легендарните 45 милиарда $, до момента в който към днешна дата, в случай че фамилията имаше наследници, те щяха да имат над 300 милиарда $.
Историята на последните членове от съветската царска династия още веднъж бе екранизирана през 2019 - този път в документално-биографичен сериал на Netflix, който носи името " The Last Czars ". В нея по-детайлно се наблюдават взаимоотношенията на царя с неговите доближени в двореца, които довеждат до края на монархическото ръководство в Русия.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ